НАРЪЧНИК ЗА МЛАДИ БУЛКИ ~ Глава 2: Родителите ви, колкото и да ви обичат и да ви мислят доброто (както те твърдят), гравитирайки около вас и вашето семейство, ви нанасят повече вреда отколкото добро.

Много млади жени си мислят, че ще получат помощ от майките си или свекървите си, когато родят. Много от тях получават такава помощ, даже и от бащите си и свекърите си. Проблема е, че докарвайки старото поколение в дома на младото се създава голям стрес за двойката.

Не си мислете, че ще е идилия, или като служебни отношения. Старите започват да тровят обстановката в момента в който стъпят в дома ви. Започва се леко, с коментарче тук там, със сравнения, със невинно самоизтъкване. После се минава през усвояване на чуждата територия като тяхна собствена – започва се да се дава акъл как да си гледаш бебето, кое как се правело, да ти се държи сметка колко кърмиш, колко храниш бебето, по колко време те няма,  и така нататък (каквото се сетиш), да ти се подрежда дома, да ти се сменят местата на вещите „уж се подреждало“ , а в всъщност се скриват важни предмети, които когато ти трябват не можеш да ги намериш. Уж помагат с почистването, а всъщност ходиш след тях и забърсваш, замиваш, чегърташ неща които преди не било нужно да пипаш, защото това което цапат те, не им прави впечатление, виждат само това което ти цапаш.

Следва насаждане на глупости в главите на децата, много от които не са никак безобидни ами направо вредни и насочени срещу родителите им.

И накрая, се опитват да установят контрол, чрез настройване на единия от двойката срещу другия и да създават лагери, в които те винаги триангулират за да са в лагера на силните и мнозинството.

Поведенията описани по-горе може да са почти невидими за младите или за единия от двойката, може да са пасивно агресивни или откровена конфронтация, да се правят когато единия партньор го няма или пък да се провеждат на език неразбираем за чуждия партньор. Партньорът който е дете на стария „гост“ е поставен между чука и наковалнята – от една страна искайки да засвидетелства любовта си към партньора, опитвайки се да го пази от  родителя си, от друга страна се опитва да не обиди родителя си като заема страната на партньора си. Обстановката е меко казано токсична.

Партньорът, дете, на стария е склонен да неглижира лошото поведение, да го толерира понеже е израснал така и може да му се вижда напълно нормално дори да взима страната на родителя си, може да си затваря очите и да се преструва, че всичко е ОК, за да избегне конфликти. 

Другия партньор се чувства, недооценен и незначителен в собствения си дом. Това не е никак добре за двойката.

Аксиома Главна. Младата двойка е СЕМЕЙСТВОТО, всички останали са роднини и нямат думата за каквото и да било.

Каквото и да се случва между младите, МЛАДАТА ДВОЙКА НЯМА НУЖДА ОТ РЕФЕР ИЛИ СЪДЯ КОЙТО ДА КОМЕНТИРА ТЕХНИТЕ РЕШЕНИЯ И ВЗАИМООТНОШЕНИЯ. МЛАДАТА ДВОЙКА Е ПЪЛНОЛЕТНА, ИМА РАБОТА, ИМА ДОМ, МОЖЕ САМА ДА СЕ ГРИЖИ ЗА СЕБЕ СИ ВЕЧЕ Е ВЗЕЛА РЕШЕНИЕ ДА БЪДЕ ЗАЕДНО КАТО ЕДНО ЦЯЛО. ТРЕТИ СТРАНИ НЕ СА НУЖНИ.

Старите не са част от семейството, както и нечии братя, сестри, приятели и тн. Това са роднини и приятели които гравитират около двойката, но в никакъв случай не бива да се натрапват или намешват във връзката на двойката, по никакъв начин волно или неволно.

Ако младата двойка (или единия от двойката)  има нужда от старите или от трета страна да им помага, арбитрира или да служи за щит, съветник или бягство от семейна отговорност и не може да се откъсне от тях, това означава, че младите (или този който е зависим)  не са самостоятелни, т.е. все още са инфантилни.

Правило №1 за семейно спокойствие: НЕ СИ СЪЗДАВАЙТЕ САМИ УСЛОЖНЕНИЯ В ЖИВОТА, ВЛИЗАЙКИ В ОТНОШЕНИЯ С РАЗМИТИ ГРАНИЦИ И 1000 ВРАТИЧКИ ЗА ЗАДКУЛИСЕН ТОРМОЗ.

·        Не се опитвайте да пестите пари, като съжителствате в апартамента на старите или ползвате услугите на старите или техните коли, вили, връзки, пари. Така им отваряте вратата да ви контролират. Не разчитайте на предразположението им към вас за наследство или на каквото там се надявате да получите от тях. С това ви държат „на каишка“. Каквото и да са ви обещали, НЕ СИ СТРУВА.

·        Избягвайте да се застоявате със старите на едно място за повече от седмица ако е възможно.

·        Ако старите трябва да живеят с вас поради някаква причина, анализирайте много подробно каква е тази причина, има ли нужда от тази причина да подчинява обстановката по този начин, или просто е добро извинение за да стоят с вас, или вашия партньор да стои с тях, или пък вие да стоите с тях.

·        Понякога не можем да се откъснем от родителите си от МЪРЗЕЛ. Бъдете честни със себе си. Защо искате да сте още близо до родителите си?

-        Може да ви е удобно те да взимат решения вместо вас? След което да се криете зад тях когато нещата не се получат.

-      Може да искате все още да се изживявате като тийнейджър? Да ходите по клубове докато децата спят вкъщи.

-      Може да искате да не плащате за детска градина, като ползвате услугите на бабите/дядовците?

-       Може да ви е неудобно да отстоявате, това което всъщност искате и да ги оставяте да ви се натрапват и да ви вменяват чувство на вина защото ги отхвърляте?

Ако ги съжалявате, че са сами и имат нужда от компания или някой да ги наглежда запитайте се:

-     Защо са сами? Лично желание ли е това или физическа бариера? Не ги оправдавайте, реално преценете поведението им.

-       Защо нямат собствени занимания и предназначение, нещо извън това да ви прислугват или да ви наблюдават под микроскоп? Има възрастни хора които си имат занимания, а други не. Вие не сте длъжни да сте забавлението на старите, вие не сте цирк или театър. Излезте от тази роля.

-        Ако са болни – отговорете си честно защо са болни. От болест която е предизвикана от тях самите ли са болни (от пиене, пушене, преяждане и глупаво поведение) или от нещо случайно. Не ги оправдавайте, честно анализирайте.

-        Те самите имат ли нужда от вас или вие си мислите че те имат нужда от вас? Вие ли се чувствате длъжни да ги забавлявате поради някаква ваша причина, или те са изискали това от вас? В случая вие може да си мислите, че те трябва да живеят еди как си, а всъщност на тях да им е различна представата за живот и свободното време.

Правило №2 за подсигуряване на семейно спокойствие – Бъдете реалисти и преценявайте обективно ситуацията около вас.

Бабите и дядовците са абсолютни егоисти (в повечето случаи и повечето от тях), това е възрастово положение. Не се заблуждавайте по думите им как те се раздават и колко правят и са правили за вас. Преценявате ги обективно, също така преценете как те се отнасят и са се отнасяли с тези по стари от  тях, с техните родители например (ако си спомняте тези времена).

Много добре умеят да се правят на жертви и слаби и да държат младите под контрол с репертоар от трикове, които са усъвършенствали, още от времето когато са прохождали като родители.

Изобщо не ги съжалявайте, изобщо не им влизайте в положението. Те няма да влязат във вашето положение, дори и да можеха.

Как да ги анализирате:

·    Представете си, че вие сте тях, в този момент. Помислете, какви са ви опциите да си прекарвате добре пенсионирането би. Ще видите, че те изобщо не са лимитирани. Имат цялото време да света да си изпълнят всички неизпълнени желания. Вие сте тези с 1000-та задължения, и тези дето нямат време за нищо. Вие тичате, като коне напред назад да огреете всички фронтове – деца работа, къща, съпруг/а и тях самите. Те само си стоят и очакват света да се върти около тях. (В повечето случаи).

·        На какво се дължат драмите които създават постоянно? На реални проблеми или правят от мухата слон. В повечето случаи е второто. Освен това ви обработват по теми, които са ви травмиращи и така създават най-много адреналин за вас и съответно за тях самите. Те се хранят с енергия от тази динамика, и даже им е 10 пъти по-зареждащо да има негативни емоции отколкото - позитивни. Колкото по-голяма драмата и скандал, толкова по-зареждащо за тях и изцеждащо за вас. Отваряйте си очите на 4 и не си мислете, че си измисляте, това което ви обяснявам съм го изживяла с две поколения стари хора вече в различни семейства роднински и приятелски.

·        Не се поддавайте на емоциите. Просто разгледайте какво се случва все едно не сте там ами гледате филм, анализирайте, констатирайте какво се случва пред партньора ви, обяснете каква е вашата позиция по въпроса (тя трябва да бъде такава, че да е извън обсега на емоциите, примерно: „Не желая да съм свидетел на това, това не ме засяга, ние (младата двойка) си имаме план какво ще правим и тази (бабешка) драма по никакъв начин не променя нещата“  и се махнете преди да ви обземе негативизма или да задълбаете емоционално. Или ако старите не искат да си ходят, подсетете ги че е вече време да си заминават. В това няма нищо лошо, особено след, като са станали неприятни с коментарите си.

·        Не се самоизмъчвайте, и не се терзайте, че постъпвате лошо или грубо. В действителност вие си браните семейството и собствените граници на личността. Те са тези които не могат да разберат къде им е мястото. Зациклили са и си мислят, че още трябва да ви дундуркат. Вероятно природата е направила така за да подсигури винаги оцеляване на поколението, но ако поколението не „порасне“ и не стане самостоятелно, то става недъгаво.

В Заключение:

Ако сте принудени да живеете със старите, намерете им дом за стари хора, където да се социализират с други възрастни и да не са самотни.

Окуражете ги да си намерят приятел/приятелка, ако са вдовци, но не им позволявайте да ви обсебват.

Не ги оставяйте сами, защото има голяма вероятност да развият деменция, но измислете вариант в който те да бъдат сред хора и заети, а не сред вашето семейство.

При всички положения направете така, че да запазите автономията си, семейството си и децата си далеч от токсичното старческо поведение.

Бъдете готови да платите цената за това, но и спокойни, че тази цена си струва.