ЗАВРЪЩАНЕ В НАСТОЯЩЕТО

Днес е прекрасен ден. 17ти Сепрември 2017, празникът на София, празник в седмицата – неделя. Времето е перфектно. Аз седя в градината с малката ми дъщеричка, която вчера навърши 2 месеца. Тя спинка, а аз пия кафе и релаксирам. Приказка е...

Спокойствието е божествено, личното време е божествено, малките радости за велики.

Лятото свършва след 3-4 дни и ще ни липсва, но  за това ще мислим по-нататък. Сега е лято, сега е хубаво и сега е Моментът. Наслаждавай се.

Вчера се събрахме с приятели – 2 семейни двойки с дечица на възрастта на нашите. Накрая на вечерта събрах групата за снимка, да отбележим празника на нашето бебе и гостито.

Докато нагласях камерата се смяхме, че приличаме на коледна картичка, а единият татко каза:

„Хей приятели, това е живота, точно тук и сега”

Така беше. Сега като си помисля ми се насълзяват очите.

Хората обичат да живеят в бъдещето и забравят, че настоящето е също толкова важно. 

Закодирано е в нас да мислим напред. Кой не си е фантазирал -"Аз като порасна голям(а), искам или ще бъда/направя/имам еди какво си...".  

Повечето хора (от моето поколение), чакат момента да дойде за да започнат да живеят, така както искат, а не се сещат, че сега е момента на живота. Ако не му обърнеш внимание ще го изпуснеш. 

Днес съм майка на две деца. 30 години съм се готвила за този момент. Всички решения, които съм взимала са се подчинявали на това да изградя най-добрите условия за моето бъдещо Аз и бебетата ми. До известна степен се чувствам сякаш са минали 30 години на приготовление за "истинския живот", като че ли истинския живот се случва, само когато си възрастен и от теб зависи всичко. Глупости! 

Затова сега се наслаждавам, и си напомням, че съм там, където съм си мечтала да бъда преди 5 години. Само че сега приоритетите са други, а целите различни.

Не забравяйте да се поздравите за добре свършената работа. 

Не претупвайте часовете в офиса или бебешкия период на децата си, от досада или трудности. Колкото по-бързо искаш да ти тече времето, толкова по-бързо ще се видиш стар.

Сега, от позицията на днешното ми Аз си правя разбор на живота, „лесънс лърнд" така да се каже. Мисля си: „Трябваше да се наслаждавам повече и да се притеснявам по-малко. Трябваше да съм по-отговорна към себе си, да съм по-грижлива, да се обичам повече, да не съм чак толкова самокритична, да съм по-смела.” Трябваше това, трябваше онова...  -  Да, лесно е да се говори днес за миналото, защото не виждаш всичките онези обстоятелства и препятствия, които са пречили навремето. Не си спомняш за цялия вложен труд, а виждаш само хубавия резултат.

В действителност всичко е станало е така, както е трябвало да стане оптимално. Оцени го, без самокритика. 

Колкото до бъдещето, в следващите 30 години се наслаждавай повече, притеснявай се по-малко, грижи се за себе си повече, обичай се повече и давай по-смело – щом това са нещата, на които не си наблягала в миналото.

Приятна седмица.