НАРЪЧИК ЗА МЛАДИ БУЛКИ - Глава 1 - ОТ ЕМАНЦИПИРАНА ЖЕНА НА 21ВИ ВЕК ДО РОБИНЯТА ИЗАУРА

И аз бях госпожица преди около 10-тина години.

И аз си представях, че моят брак ще бъде идеален, успешен, лишен от всичките тривиалности, за  които бях гледала по филмите или слушала от майка ми и нейните връстнички.

Точно, както всеки страничен наблюдател знае най-добре, как да се справи с проблемите на играчи на тепиха, така и аз имах отговор на всички въпроси, имах решение на всички проблеми на другите. Бях типична 20 и нещо си годишна наивница, нищо-неразбираща от живота и със идеално промит мозък от телевизионния екран – бълващ ли бълващ боклучави, объркани и откровено вредни продукции.

Вярвах, че проблемите, с които са се сблъсквали майките и бабите ни, няма да ни застигнат, понеже сме от новото поколение.

Вярвах, че ако си финансово независима имаш по-големи шансове за щастлив брак – и този мит беше разбит.

Пиша тази книга за да ви светна, мили млади дами, какво ви очаква, когато наденете халката, не за да ви плаша, а за да сте наясно и да няма неприятни изненади. За да изисквате от мъжете си добро отношение, подкрепа и грижа в достатъчно количество, за върви бракът ви добре. За да не се стига до развод и разочарования. За да не се чувствате излъгани. 

Това, че вие сте еманципирани и искате да ви уважават, като пълноправни човеци, нищо не означава за ответната страна. Мъжете не виждат еманципацията по същия начин. Виждат я като парично отражения на новото време, но не и като промяна на поведението вкъщи и във всички сфери на живота. Защо? Защото еманципацията никога не е била техен проблем и не могат да видят къде ти е проблема, могат само да видят добрата страна на еманципацията, която е че жените работят наравно с мъжете в офиса, носят пари в семейството и той може да си почине от задълженията си.

Това, че ти освен в офиса работиш и вкъщи през свободното си време, за да поддържаш къщата ви и да гледаш децата ви, за него това е даденост – той счита че това не е негово задължение, понеже майка му и баба му това са правили. Мъжете могат да разберат, колко струва труда ти, грижите ти и присъствието ти, едва когато трябва да платят на някой да върши твоята работа у дома, или те да бъдат поставени в твоето положение на работеща еманципирана майка и домакиня. Това е единственото хапче за еманципация на мъжете. 

Разберете момичета, че колкото и да ви обичат, колкото и да са добрички и влюбени, мъжете не умеят да съчувстват. Това е част от мъжката психология. Единици са тези, които умеят да видят всички перспективи, ОБЕКТИВНО, както повечето жени умеят. 

При повечето от тях тях оценката е субективна и ориентирана да го подреди него по най-добрия начин, да извлече той максималното от обкръжението си. В това няма нищо лошо, до момента в който стремежът му да му е удобно на него, не започне да излиза за сметка на жената до него.  

Ако ви е интересно да разгледате една откровена равносметка за нещата, моля продължавайте да четете. 

Заблуда №1  Момичетата се радват, че връзката им прогресира минавайки през отделните етапи на развитие, устремена към висините на рая, докато в същото време не осъзнават, че са се запътили към самия ад.

Замисли се само.

Първо сте гаджета – живеете отделно, имате си отделни животи, кариери и искате да сте заедно по-често, ентусиазирани сте защото всичко е в самото начало и искате да минете по пътя на изграждането на връзката, правите секс всеки път когато се видите, радвате се да се видите, да прекарвате време заедно, всеки се старае да се представи най-добре.

После заживявате заедно – тя се радва, че нещата вървят към сериозни отношения, и в същото време качеството на връзката започва да се разваля. Защо? Защото когато хората живеят заедно винаги има един (поне) на когото му е нужно да остане сам за известно време, за да зареди батериите, а такава опция вече не е възможна. Това създава стрес и за двамата във връзката. Друга причина е, че сексът вече не е приоритет, тъй като е възможен, когато си поискаш и партньорите започват да губят интерес. Трета причина – понеже партньорите живеят заедно, битовизмите започват да изплуват. Дразнители от сорта на разхвърлени вещи, немарливост и стил на живот се превръщат в тема за размисъл и често за раздор. Четвърто – преди, вие двамата сте били развлечението един за друг, а сега търсите други да ви развличат защото живеете заедно.

После идва Сватбата. До тук двамата са се опознавали, какви са показвайки се в „най-добрата“ им светлина. Мине ли сватбата, нещата тръгват още по-на зле – той решава, че може вече да се отпусне, да си гледа телевизия на дивана и да очаква да бъде хранен и обгрижван. Някои започват да правят арогантни изказвания, да неглижира жена си, защото се чувстват, като неин „собственик“. Други започват да командват или да си правят каквото си искат.

Появяват се децата – жената става изключително натоварена. Докато не родиш нямаш представа колко заета можеш да бъдеш. Преди да родиш, си мислиш че бебето само се занимава със себе си като някаква котка и ти само го храниш от време на време... Да ама не. И така жената се захваща с тежката задача да отглежда бебето или бебетата, мъжа в същото време очаква и за него да се грижиш, да му мислиш менюто, да му чистиш и подреждаш, всичко да е по неговите стандарти, защото виждаш ли не ходиш в офис на работа ами си седиш вкъщи. Не спира да арогантничи и да прави обидни изказвания или се прави, че не чува и т.н. неща, които на една майка с бебе никак не са и в помощ.

В този момент на жената и е абсолютен ад, изморена,  Не може да си представи, как е възможно от еманципирана жена се е превърнала в неуважавана, незачитана безгласна буква.

Ще кажат хората - това е твоят опит, други двойки не живеят така. Надявам се, че другите двойки са живели и живеят по-добре. Ще ми се да има повече щастливи двойки. Уви това което виждам РЕАЛНО сред приятелките ми е доста подобна ситуация на моята, ние жените просто не се оплакваме публично. Ние просто се оплакваме на приятелките си, не го правим от трибуна, както мъжете го правят. Някои жени взимат хапчета, за да си успокояват нервите, други просто стискат зъби и продължават, а трети се развеждат. Това е реалността.

Съвет:

Във връзката ви, винаги, на първо мислете за себе си и за това каква позиция заемате във всяка ситуация. Вашата позиция винаги трябва да е челна, вие сте жената до този мъж, вие с него решавате живота си ЗАЕДНО, и той трябва да се консултира единствено и само с вас, а не да взима самостоятелни решения, или да се консултира с родителите си, приятелите си, децата си или други фактори.

Винаги си задавайте въпроса, това което се случва в момента, напоследък или ще се случва скоро устройва ли ви? Така, както сте се подредили, удобно ли ви е на вас? Не на него, не на децата, не на родителите ви, не на фирмата в която работите, а на вас самата. Доволни ли сте от положението ви?

И ако има нещо дори малко да помрачава настроението ви, деня ви, или ви измъчва, винаги го казвайте дискутирайте отворено. Никога не подминавайте лошото, мързеливото, немарливото отношение във връзката и неглижирането. Ако днес си затвориш очите за нещо малко, утре ще си затваряш очите за по-големи неща. Изисквайте да се отнасят с вас с почитат и уважение, и ако отсрещната страна „не разбира“ за какво става въпрос, намерете начин да му обясните или покажете за какво става въпрос.