МОМИНСКАТА РУБРИКА - ГЛАВА 8 - За гимназиалните илюзии, мързела и пренастройката.

Много грешни представи съм имала за живота. Нагласата ми е била силно повлияна от външни фактори – стереотипи, хорско мнение, среда, изградени представи от медии, родители и приятели. Всички тези предрасъдъци затрудниха възприятието на реалността и генерираха стрес докато се опитвах първоначално да променя реалността спрямо разбиранията си, а в последствие да ги разбия и погреба, установявайки новите си представи за живота базирани на моя опит.  

Една от тези представи, които живота разби за мен, беше идеята ми за студентския живот. 

Докато бяхме ученици в гимназията, все слушахме как студентите учат и работят едновременно. Как може да не се вяснеш на лекции, а само да взимаш изпити по време на сесиите. Това бяха примери за студенти следващи филология или икономика, но като ученичка, не знаех, че студентството варира според университета и дисциплината в която си. 

Беше ми писнало да ходя на училище и да преповтарям едно и също. Исках вече да започна работа, да съм независима. Исках СВОБОДА! Тази нужда от независимост ме преследваше постоянно. Обстановката вкъщи беше доста скована и спряла, нищо не се случваше, чувствах се безкрайно спъната, спряна и подтисната. Атмосферата вкъщи можеше да се реже с трион, а аз само чаках да стана на 18 за да започна да си живея живота, както искам.  

Приемните изпити минаха, но не влязох в университетът който ми беше първо желание - УАСГ. Беше една малка драма и срам за мен, че не съм могла да управдая надеждите на баща ми да стана строителен инженер. А той ме подготвяше психически за този момент от година две. 

Бяха ме приели в УНСС, аграрна икономика във филиала във Враца. УНСС винаги ми се е струвал секси, тъй като обичам парите и стопанисването им, но на баща ми не му допадна, че ще живея във Враца. Веднага проучи алтернативи и ми предложи да се запиша в ТУ София – машинно инженерство, задочно. Имало свободни места и можело да кандидатствам по документи. Не се замислих много, записах се.   

Зачаках лекциите си, които започваха януари 2005, а през това време търсех работа като секретарка или рецепционистка. Подавах резюмета, подавах, но не ме наемаха и това е.

Тези 6 месеца на чакане и търсене на работа, ми се сториха най-дългите в живота. Не можех да си представя защо никой не ме иска – бях завършила средно образование, отговорна, интелигентна, говорех френски и английски, грамотна, млада, хубава и спретната, съвсем добра кандидатка. Съучениците ми, всички следваха редовно и имаха нови приятели, задания, лекции и случки, а аз скучаех вкъщи и се депресирах лека полека.

Вътрешно си знаех, че не ме искат защото не изглеждах стабилна. При първите лекциите щях да ги оставя. Но бях адски нетърпелива, и това замъгляваше съзнанието ми. Исках всичко веднага и си въобразявах, че желанията ми са резонни. Гледайки ситуацията сега, виждам че господ не даде да ме наемат в неправилното време, а за мен тези 6 месеца за размисъл ми дадоха да разбера, че задочното обучение не е за мен и че трябва да се хвърля яко в редовното, да го приключа колкото се може по-бързо, ако искам свободата за която си мечтая.

 Започвайки семестъра, нещата някакси влязоха в предишната училищна рутина и аз се успокоих. Специалността ми не беше зле, но презирах ТУ, защото беше в студентски град и трябваше да се движа с рейсове до занятията. Зимата се стоеше в студените зали по цял ден с дебело зимно палто, а вечер чаках автобуси по 20-30 минути на -10*C градусови темперетури. За щастие занятията приключиха бързо, а аз съвсем се мотивирах да се преместя в УАСГ, който е на 15 минутки пеша от нас. 

След този семестър, вече бях съвсем наясно на къде съм се запътила и с каква сила. До септември 2005, вече следвах редовно, геодезия в УАСГ.

Първата година там беше голям зор, защото имах предмети от първи курс за вземане, заедно с тези от втори. Бях на лекции и упражнения от суртин до вечер, после пишех домашни вкъщи. Бях пъти по-заета в сравнение с живота в гимназията. Но нямах никакви резерви и съмнения, че това беше моята посока. Въпреки целия учебен товар, работата вървеше с лекота. Гимназиалната ми мързелива нагласа за живота се беше изпарила.